сгърбил си

Речник на българския език

1. сгърбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сгърбил си е производна форма на сгърбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сгърбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сгърбил си е производна форма на сгърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).