сгушил е

Речник на българския език

1. сгушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгушил е е производна форма на сгуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгушил е е производна форма на сгуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).