сгръщал

Речник на българския език

1. сгръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгръщал е производна форма на сгръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгръщал е производна форма на сгръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сгръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

сгръщал е производна форма на сгръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сгръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сгръщал е производна форма на сгръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).