сгорещявало си

Речник на българския език

1. сгорещявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сгорещявало си е производна форма на сгорещявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. сгорещявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сгорещявало си е производна форма на сгорещявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. сгорещявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сгорещявало си е производна форма на сгорещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).