сгорещявало

Речник на българския език

1. сгорещявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сгорещявало е производна форма на сгорещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сгорещявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сгорещявало е производна форма на сгорещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сгорещявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сгорещявало е производна форма на сгорещявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сгорещявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сгорещявало е производна форма на сгорещявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).