сгорещявал

Речник на българския език

1. сгорещявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгорещявал е производна форма на сгорещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгорещявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгорещявал е производна форма на сгорещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сгорещявал — мин. деят. св. прич. м. р.

сгорещявал е производна форма на сгорещявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сгорещявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сгорещявал е производна форма на сгорещявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).