сговнявал съм

Речник на българския език

1. сговнявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сговнявал съм е производна форма на сговнявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сговнявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сговнявал съм е производна форма на сговнявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. сговнявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сговнявал съм е производна форма на сговнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).