сговнил си

Речник на българския език

1. сговнил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сговнил си е производна форма на сговня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сговнил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сговнил си е производна форма на сговня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).