сговнил е

Речник на българския език

1. сговнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сговнил е е производна форма на сговня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сговнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сговнил е е производна форма на сговня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).