сглупявал съм

Речник на българския език

1. сглупявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сглупявал съм е производна форма на сглупявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сглупявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сглупявал съм е производна форма на сглупявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. сглупявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сглупявал съм е производна форма на сглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).