сглупявал си

Речник на българския език

1. сглупявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сглупявал си е производна форма на сглупявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сглупявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сглупявал си е производна форма на сглупявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. сглупявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сглупявал си е производна форма на сглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).