сглупявало

Речник на българския език

1. сглупявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сглупявало е производна форма на сглупявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сглупявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сглупявало е производна форма на сглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сглупявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сглупявало е производна форма на сглупявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сглупявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сглупявало е производна форма на сглупявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).