сглупявала

Речник на българския език

1. сглупявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сглупявала е производна форма на сглупявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сглупявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сглупявала е производна форма на сглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. сглупявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

сглупявала е производна форма на сглупявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. сглупявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сглупявала е производна форма на сглупявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).