сглупявал

Речник на българския език

1. сглупявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сглупявал е производна форма на сглупявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сглупявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сглупявал е производна форма на сглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сглупявал — мин. деят. св. прич. м. р.

сглупявал е производна форма на сглупявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сглупявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сглупявал е производна форма на сглупявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).