сглобил съм

Речник на българския език

1. сглобил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сглобил съм е производна форма на сглобя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сглобил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сглобил съм е производна форма на сглобя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).