сглобило

Речник на българския език

1. сглобило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сглобило е производна форма на сглобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сглобило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сглобило е производна форма на сглобя (мин. деят. св. прич. ср. р.).