сгафил е

Речник на българския език

1. сгафил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгафил е е производна форма на сгафя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгафил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгафил е е производна форма на сгафя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).