сгафило е

Речник на българския език

1. сгафило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сгафило е е производна форма на сгафя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сгафило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сгафило е е производна форма на сгафя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).