сгафила е

Речник на българския език

1. сгафила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сгафила е е производна форма на сгафя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сгафила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сгафила е е производна форма на сгафя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).