сгафила

Речник на българския език

1. сгафила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сгафила е производна форма на сгафя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сгафила — мин. деят. св. прич. ж. р.

сгафила е производна форма на сгафя (мин. деят. св. прич. ж. р.).