сгафело

Речник на българския език

1. сгафело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сгафело е производна форма на сгафя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сгафело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сгафело е производна форма на сгафя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).