сгафвало

Речник на българския език

1. сгафвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сгафвало е производна форма на сгафвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сгафвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сгафвало е производна форма на сгафвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сгафвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сгафвало е производна форма на сгафвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сгафвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сгафвало е производна форма на сгафвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).