сгафвала

Речник на българския език

1. сгафвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сгафвала е производна форма на сгафвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сгафвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сгафвала е производна форма на сгафвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. сгафвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

сгафвала е производна форма на сгафвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. сгафвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сгафвала е производна форма на сгафвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).