свян

Речник на българския език

свян — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

свянът и свенът, свяна и свена, само ед. , м. Чувство на срам, на стеснение при общуване с други хора.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • свън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свян
непълен член свя-на
пълен член свя-нът
мн.ч. свя-но-ве
членувано свя-но-ве-те
бройна форма свя-на
звателна форма —

Връзки