свъсил съм

Речник на българския език

1. свъсил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

свъсил съм е производна форма на свъся (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. свъсил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

свъсил съм е производна форма на свъся (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).