свъсил си

Речник на българския език

1. свъсил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

свъсил си е производна форма на свъся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. свъсил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

свъсил си е производна форма на свъся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).