свъсил е

Речник на българския език

1. свъсил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свъсил е е производна форма на свъся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свъсил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свъсил е е производна форма на свъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).