свъсвало

Речник на българския език

1. свъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свъсвало е производна форма на свъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свъсвало е производна форма на свъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. свъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

свъсвало е производна форма на свъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. свъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

свъсвало е производна форма на свъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).