свъртяхте

Речник на българския език

1. свъртяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

свъртяхте е производна форма на свъртя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. свъртяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

свъртяхте е производна форма на свъртя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).