свъртяха

Речник на българския език

1. свъртяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

свъртяха е производна форма на свъртя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. свъртяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

свъртяха е производна форма на свъртя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).