свъртяло

Речник на българския език

1. свъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свъртяло е производна форма на свъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свъртяло е производна форма на свъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. свъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

свъртяло е производна форма на свъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. свъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

свъртяло е производна форма на свъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).