свъртели

Речник на българския език

1. свъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

свъртели е производна форма на свъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. свъртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

свъртели е производна форма на свъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. свъртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

свъртели е производна форма на свъртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. свъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

свъртели е производна форма на свъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).