свърваха

Речник на българския език

1. свърваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

свърваха е производна форма на свървам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. свърваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

свърваха е производна форма на свървам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).