свървали

Речник на българския език

1. свървали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

свървали е производна форма на свървам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. свървали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

свървали е производна форма на свървам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. свървали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

свървали е производна форма на свървам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. свървали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

свървали е производна форма на свървам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).