свървала

Речник на българския език

1. свървала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

свървала е производна форма на свървам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. свървала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

свървала е производна форма на свървам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. свървала — мин. деят. св. прич. ж. р.

свървала е производна форма на свървам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. свървала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

свървала е производна форма на свървам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).