свървал

Речник на българския език

1. свървал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свървал е производна форма на свървам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свървал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свървал е производна форма на свървам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. свървал — мин. деят. св. прич. м. р.

свървал е производна форма на свървам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. свървал — мин. деят. несв. прич. м. р.

свървал е производна форма на свървам (мин. деят. несв. прич. м. р.).