свърва

Речник на българския език

1. свърва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

свърва е производна форма на свървам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. свърва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

свърва е производна форма на свървам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. свърва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

свърва е производна форма на свървам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).