своенравничило си

Речник на българския език

1. своенравничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

своенравничило си е производна форма на своенравнича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. своенравничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

своенравничило си е производна форма на своенравнича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).