своенравничило е

Речник на българския език

1. своенравничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

своенравничило е е производна форма на своенравнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. своенравничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

своенравничило е е производна форма на своенравнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).