своенравничил

Речник на българския език

1. своенравничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

своенравничил е производна форма на своенравнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. своенравничил — мин. деят. св. прич. м. р.

своенравничил е производна форма на своенравнича (мин. деят. св. прич. м. р.).