своеволничил е

Речник на българския език

1. своеволничил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

своеволничил е е производна форма на своеволнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. своеволничил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

своеволничил е е производна форма на своеволнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).