своеволничило

Речник на българския език

1. своеволничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

своеволничило е производна форма на своеволнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. своеволничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

своеволничило е производна форма на своеволнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).