свличало

Речник на българския език

1. свличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свличало е производна форма на свличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свличало е производна форма на свличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. свличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

свличало е производна форма на свличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. свличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

свличало е производна форма на свличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).