свличали

Речник на българския език

1. свличали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

свличали е производна форма на свличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. свличали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

свличали е производна форма на свличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. свличали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

свличали е производна форма на свличам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. свличали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

свличали е производна форма на свличам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).