свличал

Речник на българския език

1. свличал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свличал е производна форма на свличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свличал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свличал е производна форма на свличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. свличал — мин. деят. св. прич. м. р.

свличал е производна форма на свличам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. свличал — мин. деят. несв. прич. м. р.

свличал е производна форма на свличам (мин. деят. несв. прич. м. р.).