свирил

Речник на българския език

1. свирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свирил е производна форма на свиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свирил — мин. деят. св. прич. м. р.

свирил е производна форма на свиря (мин. деят. св. прич. м. р.).