свидѐтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
свидетелят, свидетеля, мн. свидетели, м.
1. Човек, лично присъствал и видял произшествие, случка; очевидец. Размяната на парите стана без свидетели.
2. Човек, призован в съда да даде показания или сведения по някое дело. Свидетелят отговори на въпросите. Свидетел съм по едно дело.
3. Човек, обикн. близък на младоженците, който присъства и има определени функции при сключване на гражданския им брак. ___ прил. свидетелски, свидетелска, свидетелско, мн. свидетелски. Свидетелски показания._
1. Човек, лично присъствал и видял произшествие, случка; очевидец. Размяната на парите стана без свидетели.
2. Човек, призован в съда да даде показания или сведения по някое дело. Свидетелят отговори на въпросите. Свидетел съм по едно дело.
3. Човек, обикн. близък на младоженците, който присъства и има определени функции при сключване на гражданския им брак. ___ прил. свидетелски, свидетелска, свидетелско, мн. свидетелски. Свидетелски показания._
Синоними
Грешни изписвания (3)
- сведетел
- сведетил
- свидетил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сви-де-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | сви-де-те-ля | |
| пълен член | сви-де-те-лят | |
| мн.ч. | сви-де-те-ли | |
| членувано | сви-де-те-ли-те | |
| бройна форма | сви-де-те-ли | |
| звателна форма | сви-де-те-лю | |