светящ

Речник на българския език

1. светящ — сег. деят. прич. м. р.

светящ е производна форма на светя (сег. деят. прич. м. р.).

2. светящ — сег. деят. прич. м. р.

светящ е производна форма на светя (сег. деят. прич. м. р.).