светяха

Речник на българския език

1. светяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

светяха е производна форма на светя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. светяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

светяха е производна форма на светя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).