светяло

Речник на българския език

1. светяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

светяло е производна форма на светя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. светяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

светяло е производна форма на светя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. светяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

светяло е производна форма на светя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. светяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

светяло е производна форма на светя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).